Политиката за сигурност на Германия след повратния момент “Zeitenwende”

Към момента има две Германии, в зависимост от различните мнения. И двете версии на Германия водят началото си от речта на Шолц през февруари 2022 г. за т.нар. повратна точка в политиката за сигурност на Германия – „Zeitenwende“. В тази реч канцлерът говори за преразглеждане на плахата отбранителна политика на Германия в отговор на руската агресия и увеличаване на военните разходи чрез специален фонд от 100 млрд. евро. Първата Германия се споменава в официалните речи и изявления на канцлера Олаф Шолц и членовете на Германската социалдемократическа партия (SDP). В тази Германия управлява канцлер, който е в синхрон с президента на САЩ Джо Байдън и решително, но благоразумно ръководи западния отговор на руската война срещу Украйна. За първи път от три десетилетия германското правителство изразходва 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, като никоя друга европейска държава не е предоставила повече хуманитарна, финансова и военна помощ на Украйна. По време на Мюнхенската конференция по сигурността през 2024 г., Шолц изрази своето очакване  подобно решение да бъде взето от всички европейски столици.

Втората Германия често става обект на новинарски статии или анализи на тинк-танк общността, както на местно, така и на международно ниво. Тя е ръководена от канцлер, който не е успял да оправдае възложените очаквания на Германия след „Zeitenwende“ речта. Този канцлер е твърде нерешителен по отношение на доставките на оръжие за Украйна, като отлага вземането на решения, до момента, в който няма друг избор. Под негово ръководство Германия се отчуждава от най-важните си европейски партньори и не успява да води силна европейска отбранителна политика. Тази Германия все по-често се появява в изявленията на опозиционните представители, както и на членовете на управляваща коалиция “светофар“.

Както чувството за естетика, така и оценката на “Zeitenwende” е относителна. За да разберем истинските мащаби на промените в политиката на Германия, трябва да се върнем към нейната изначална точка. Ако някой беше предвидил, че през декември 2021 г. член на управляващата коалиция „светофар“ ще призове въоръжените сили да бъдат „подготвени за война„, вероятно щеше да бъде посрещнат с недоверие. В този период, сегашният министър на отбраната Борис Писториус все още заемаше поста на министър на вътрешните работи и спорта на Долна Саксония, „Северен поток 2“ беше газопровод, чакащ да бъде открит, а фундаменталното преразглеждане на политиката за сигурност и отбрана на Германия беше последното нещо за обсъждане.

Когато Шолц произнесе речта си, малко след инвазията на Русия в Украйна, “Zeitenwende” не беше добре обмислена външнополитическа концепция, а процес на наваксване на провалите от миналото: десетилетното пренебрегване на германските въоръжени сили; катастрофалната грешна преценка на режима на Путин; безгрижието, с което германските политици допуснаха енергийните доставки на Германия да зависят от Русия. Едва след месеци тя бавно се превърна в правителствена програма. Но на фона на тази отправна точка, правителството измина дълъг път.

Специалният фонд за германските въоръжени сили в размер на 100 млрд. евро положи основите за компенсиране на недостига на средства през последните 30 години, в резултат на който въоръжените сили изпитваха недостиг на кадри, инструменти и инфраструктура. Германия увеличи военната подкрепа за Киев и извървя път от 5 000 каски до втория по големина донор на Украйна. От началото на 2023 г. Германия е независима от руските енергийни доставки. Начинът ѝ на мислене също се е променил – в първата по рода стратегия за национална сигурност на Германия, Русия се определя като най-голямата заплаха за мира и сигурността в Европа, а новата стратегия на германското правителство за Китай съдържа изненадващо ясно описание на системното съперничество с Пекин.

Изминалите две години показаха колко трудно е за политическите играчи да мислят за политики, които се противопоставят на собствената им политическа социализация. В някои моменти германската външна политика приличаше на танцова процесия, в която участниците правят три крачки напред и две назад в ритъма на полка. Докато Зелените и Свободната демократическа партия заемаха по-критична и противопоставяща се позиция по отношение на Русия и Китай, Германската социалдемократическа партия и Канцлерството бяха по-умерени в самото начало. Това стана особено очевидно при безкрайните дебати за доставка на определени оръжейни системи за Украйна или за допускането на китайски инвестиционни сделки в Германия.

Ако погледнем към предизвикателствата, които предстоят пред Германия, то посоката, зададена през последните две години, не е достатъчна. В бъдеще правителството на Германия ще трябва да се превърне в гарант за сигурността в Европа повече от всякога след края на Студената война – особено защото европейците вече не могат да разчитат, че една бъдеща американска администрация ще разглежда европейската сигурност като основен американски интерес. Германия също така ще трябва да разработи нов икономически модел, който да работи успешно в свят на нарастваща фрагментация и съперничество между великите сили, където зависимостите се превръщат в оръжие.

Истински тежките политически дебати тепърва предстоят. През последните две години германското правителство погрешно сметна, че може спокойно да прокара политическите промени, свързани с “Zeitenwende”, без да създаде трудности за германците. Правителството неведнъж е заявявало, че няма да ограничи проектите за преустройство (особено за зелената енергия и цифровизацията) и няма да отежнява гражданите. Идеята беше проблемите да се решават чрез финансиране – както правеше правителството на Меркел, когато икономическите перспективи на Германия все още бяха розови. Дори когато решението на Федералния конституционен съд за бюджета сложи край на тази практика, канцлерът увери гражданите: „Във вашето ежедневие, тук и сега, решението на Федералния конституционен съд не променя нищо.“

Това само по себе си не е устойчиво. Федералният бюджет за 2025 г. е изправен пред недостиг на средства в размер на милиарди евро. Особено предизвикателство ще бъде да се направи така, че по-високите разходи за отбрана да бъдат устойчиви и да се изпълни целта от 2% от БВП, дори след изтичането на срока на действие на специалния фонд (вероятно в края на 2027 г.). Канцлерът на Германия потвърди това намерение през миналата година. Според средносрочния финансов план обаче редовният бюджет за отбрана е замразен на около 50 млрд. евро до 2026 г., което оставя годишен недостиг от поне 25-30 млрд. евро за постигане на целта от 2%. Управляващата коалиция не постига съгласие за това как да се запълни недостига – дали чрез драстични съкращения в социалната сфера, чрез повишаване на данъците или чрез облекчаване на дълговата спирачка. Но без устойчив и издръжлив финансов план, германската отбранителна политика няма да може да се реформира.

Междувременно, мобилизиращият ефект от войната в Русия сякаш се е размил както сред населението, така и сред някои членове на Бундестага. Украйна вече не доминира в заглавията на вестниците, а на нейно място се появиха въпроси, свързани с покачването на цените на енергията и на миграцията. Докато германските военни са наясно, че тренировъчните сценарии могат бързо да се превърнат в горчива реалност, останалата част от страната все още не е разбрала тази неудобна истина.

На тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността Шолц с право заяви, че „без сигурност всичко останало е без значение“. Превръщането на тази фраза в конкретни политически и бюджетни приоритети, без да се губи подкрепата на гражданите в този процес, ще бъде най-голямото предизвикателство пред Германия след руското нахлуване в Украйна. Германците могат да се гордеят с напредъка си в сравнение с 2022 г. Но предвид предизвикателствата, да си по-добър от вчера не е достатъчно. Трябва да си в позиция да посрещнеш утрешния ден.