Еберхард II фон Ландау

Еберхард II фон Ландау
	Еберхард II фон Ландау
граф на Ландау
Герб

Еберхард II фон Ландау (на немски: Eberhard II von Landau, Graf von Landau; † 28 юни 1368) е граф на Ландау от линията Грюнинген-Ландау, странична линия на графовете на Вюртемберг.

Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на граф Еберхард I фон Грюнинген-Ландау († сл. 1277/ок. 1323) и съпругата му Рихца/Рихица/Рехенца фон Калв-Льовенщайн († сл. 1294), вдовица на граф Бертолд III фон Нойфен-Марщетен († 1291), дъщеря на граф Готфрид III фон Калв-Льовенщайн († сл. 1277) и Кунигунда фон Хоенлое-Романя († сл. 1253). Брат е на Конрад († 1362/63 в Италия) и на Еберхард, духовник от 1354 г. Внук е на граф Хартман I фон Грюнинген († 1280) и втората му съпруга Хедвиг фон Феринген († 1315), дъщеря на граф Волфрад III фон Феринген († 1267/1268) и Анна († сл. 1254).

Крал Рудолф фон Хабсбург (упр. 1273 – 1291) взема графската титла от синовете на дядо му Хартман I фон Грюнинген и те започват да се наричат фон Грюнинген-Ландау, по-късно само господари фон Ландау на замък Ландау на Дунав.

Баща му Еберхард I прави опит чрез женитбата му с Рихца/Рихица/Рехенца фон Калв-Льовенщайн да се установи в Унтерланд във Вюртемберг, но до 1300 г. всичките собствености там се загубват. През 1281 г. се продават замъка и графството Балцхайм и през 1323 г. и замък Ландау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: с Ирмгард фон Пфирт († 1329), незаконна дъщеря на херцог Теобалд фон Пфирт († 1310/1311) и Катарина фон Клинген († 1296). Те имат децата:^[1]^[2]^[3]

Еберхард III/IV фон Ландау († 19 май 1373), граф на Линдау, женен I. пр. 13 декември 1329 г. за Гута фон Гунделфинген, II. за Елзбет; баща на:
- Лудвиг (Луц) II фон Ландау († 30 септември 1398), граф на Ландау, наемен водач/кондотиер в Италия, женен 1376 г. за Елизабет (Изота) Висконти († 23 август 1388), незаконна дъщеря на Бернабо Висконти, херцог на Милано (1318 – 1385) и Белтамода Краси († 1388)
Конрад V фон Грюнинген-Ландау († 1362/1363)
Еберхард V фон Грюнинген-Ландау († сл. 1354), женен за Елизабет
Буркхард фон Грюнинген-Ландау
Динкмут фон Пфулинген
Анна фон Грюнинген-Ландау
Аделхайд, монахиня в Хайлигкройцтал 1361 г.
Гута († 1381/84), омъжена I. за граф Албрехт фон Айхелберг († 1365), II. за Вилхелм фон Бебенбург

Втори брак: с Мехтилд фон Пфулинген (* пр. 1292; † сл. 1341), вдовица на Алберт Бехт († сл. 1316). Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Casimir Bumiller. Geschichte der Schwäbischen Alb. Von der Eiszeit bis zur Gegenwart. Gernsbach, Casimir Katz Verlag, 2008. ISBN 978-3-938047-41-5.
Sönke Lorenz. Die Grafen von Grüningen-Landau (Mitte des 13. bis Anfang des 15. Jahrhunderts). Das Haus Württemberg – ein biographisches Lexikon. Stuttgart; Berlin; Köln, Kohlhammer, 1997. ISBN 3-17-013605-4.
Ursula Mereb: Studien zur Besitzgeschichte der Grafen und Herren von Grüningen-Landau von ca. 1250 bis ca. 1500. Tübingen 1970.
Ursula Mereb: Studien zur Besitzgeschichte der Grafen und Herren von Grüningen-Landau von ca. 1250 bis ca. 1500, Tübingen 1970, bes. S. 33 – 36 u. 70 (Nr. 3).
Peter Fendrich: Regesten der Grafen von Grüningen. (Datenbank), Markgröningen 2013.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 46.
J. Kindler von Knobloch & O. Freiherr von Stotzingen, Family Book of Upper Baden, Vol. 2, p. 423.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 226.