БежтӀасезул мацӀ
БежтӀасезул мацӀ (бежкьӀалас миц, bežƛʼalas mic, beƶⱡʼalas mic, абул куц [ˈbeʒt͡ɬʼɑlɑs mit͡s]) — хьондакавказияб хъизамул цӀунтӀияб групалъул мацӀ. Элда кӀалъала 6,200 чи, аслияб куцалъ Дагъистаналъул БежтӀа мухъалда.[2]
| БежтӀасезул мацӀ | |
|---|---|
| бежкьӀалас миц bežƛʼalas mic / beƶⱡʼalas mic | |
| Абулеб куц | [ˈbeʒt͡ɬʼɑlɑs mit͡s] |
| Территория | Хьондасеб Кавказ |
| Регион | Дагъистан |
| Этниклъи | БежтӀал |
КӀалъалел | 6,800 (2006–2010)[1] |
Хьондакавказияб
| |
| МацӀалъул кодал | |
| ISO 639-3 | kap |
| Glottolog | bezh1248 |
| ELP | Bezhta |
БежтӀасезул мацӀ бикьула лъабго диалекталде – БежтӀа, , Кьадал ва ХошархотӀа росабазул[2]. Лингвистикияб рахъалъ бежтӀасезул мацӀалъе бищун гӀагарал ккола гьунзисезулги хъваршисезулги.[3] БежтӀадерие литературияб мацӀлъун ккола авар.
Фонология хисизабизе
Цогидал гӀагарал цӀунтӀиял ва цогидал хьондакавказиял мацӀазде данде ккун, бежтӀасезул мацӀ буго рагьарал гьаркьал гӀемераб (16 батӀи-батӀияб рагьараб фонема).[4]
Гьединго фонетикалда руго назалиял, умлаутиял ва халатал рагьарал, сингармонизм ва, элда хурхун гьещтӀолел рагьукъазул (сибилантазул) дистрибуция (цӀиккӀараб хӀалалъ кьадалисезул диалекталда).
Рагьарал хисизабизе
| Орал | Назал | |||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Цебесеб | Нахъисеб | Цебесеб | Нахъисеб | |||
| ТӀасиял | i iː | y yː | u uː | ĩ ĩː | ỹ ỹː | ũ ũː |
| Гьокьохъел | e eː | ø øː | o oː | ẽ ẽː | ø̃ ø̃ː | õ õː |
| Гъоркьиял | æ æː | ɑ ɑː | æ̃ æ̃ː | ɑ̃ ɑ̃ː | ||
Рагьукъал хисизабизе
| Лабиал | Алвеолар | Палато- алвеолар |
Велар | Увулар | Фарингеал | Глоттал | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| централ | сибилант | латерал | ||||||||
| Nasal | m | n | ||||||||
| Плозив/ Аффрикат |
гъугъаб | p | t | t͡s | t͡ɬ ~ k͡𝼄 | t͡ʃ | k | q͡χ | ʔ | |
| эйектив | pʼ | tʼ | t͡sʼ | t͡ɬʼ ~ k͡𝼄ʼ | t͡ʃʼ | kʼ | q͡χʼ | |||
| зирараб | b | d | ɡ | |||||||
| Фрикатив | voiceless | s | ɬ | ʃ | χ | ħ | h | |||
| voiced | z | ʒ | ʁ | ʕ | ||||||
| Сонорант | w | r | l | j | ||||||
РиккӀенал хисизабизе
| Латин | Кириллияб | |
|---|---|---|
| 1 | hõs | гьоᵸс |
| 2 | qʼona | къона |
| 3 | łana | лъана |
| 4 | ṏqʼönä | оьᵸкъоьнаь |
| 5 | łina | лъина |
| 6 | iłna | илъна |
| 7 | aƛna | алIна |
| 8 | beƛna | белIна |
| 9 | äčʼena | аьчIена |
| 10 | acʼona | ацIона |
| 20 | qona | хъона |
| 100 | hõsčʼitʼ / -čʼitʼ | гьоᵸсчIитI / -чIитI |
| 1000 | hazay | гьазай |
МугъчӀваял хисизабизе
- ↑ БежтӀасезул мацӀ at Ethnologue (18th ed., 2015)
- ↑ 2,0 2,1 Ethnologue entry for Bezhta
- ↑ Schulze, Wolfgang (2009). "Languages in the Caucasus" (PDF). гь. 6. Архивация оригинал (PDF) (8 Юн 2012). Халагьи 7 Май 2012.
- ↑ Comrie, Bernard; Khalilov, Madzhid; Khalilova, Zaira (2015). Grammatika Bezhtinskogo Jazyka [A grammar of Bezhta]. Leipzig-Makhachkala: MPIEVA.
КъватӀисел линкал хисизабизе
- Margus Kolga; Igor Tõnurist; Lembit Vaba; Jüri Viikberg (1993). "The Bezhtas". The Red Book of the Peoples of the Russian Empire.
- The Bezhta People and Language (P.J. Hillery)
- Bezhta Vocabulary List (from the World Loanword Database)
- Bezhta basic lexicon at the Global Lexicostatistical Database