Колосът от Маруси

05.12.2014 • 0 коментара • 0/5

Автор: Хенри Милър, Издателство: Колибри

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл.

Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержни майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници.

В него присъства всичко, което олицетворява Гърция – руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повечев наситеното повествование,отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието.

„Колосът от Маруси” е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.

Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака”, „Тропик на Козирога” и „Черна пролет”, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси” го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба.В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.

Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930-1939) като европейски редактор на американското списание Феникс. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ - Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите Тропика на Рака, Тропика на Козирога,Черна пролет, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия Разпятие в розово: Сексус (1949), Плексус (1953), Нексус(1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.